ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА НАС
ЗАЩО СЪЗДАДОХМЕ ДРУЖЕСТВОТО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА?
ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО НА НРАВСТВЕНОСТТА ГЛАСИ
„ОТНАСЯЙТЕ СЕ С ДРУГИТЕ ТАКА, КАКТО ИСКАТЕ ТЕ ДА СЕ ОТНАСЯТ С ВАС“
Предизвикателствата и проблемите за правата на човека в България са разнообразни и обхващат множество аспекти на обществения живот. Голяма част от правозащитните организации в България са създадени и са под външно влияние. Други са концентрирани върху защита на правата на определени групи от хора. Тяснопартийните интереси на управляващите в повечето случаи са в посока на ограничаване на правата на гражданите.
Последните години все по-тревожно става положението с гражданските права в цяла Европа. Налаганите от Европейския съюз норми в много случай са в разрез с основните права на човека.
Това ни мотивира активно да се включим в борбата срещу нарушаване на човешките права в Българи.
Ето някои от основните проблеми, които са идентифицирани у нас:
1. Свобода на словото и медийна независимост
- Контрол над медиите: Има притеснения относно концентрацията на медийната собственост в ръцете на малък брой лица и компании, което води до ограничена медийна плурализъм и независимост.
- Натиск върху журналистите: Журналисти често се сблъскват с натиск, заплахи и дори физическо насилие, когато разследват корупция и злоупотреби с власт.
- Забрана на достъп до информация: Забраната на телевизионни канали, художествени произведения, музикални произведения и други е симптом за все по-широкото разгръщане на фашистки методи на пропаганда.
2. Корупция и злоупотреба с власт
- Съдебна система: Има значителни проблеми с корупция в съдебната система, което подкопава доверието в правосъдието и затруднява справедливото правораздаване.
- Корупция в публичния сектор: Високи нива на корупция в различни сектори на публичната администрация затрудняват ефективното функциониране на държавата и нарушават правата на гражданите.
3. Проблеми с ромската общност
- Дискриминация: Въпреки широко пропагандираните програми на Европейския съюз за ромското присъединяване ромите често се сблъскват с дискриминация и социално изключване, което води до ограничен достъп до образование, здравеопазване и работа.
- Жилищни условия: Лошите жилищни условия и принудителните изселвания са често срещани проблеми, които допълнително затрудняват интеграцията на ромската общност.
4. Здравеопазване
- Достъп до здравеопазване: Ограничен достъп до качествени здравни услуги, особено за уязвимите групи, включително хора с ниски доходи и хора, живеещи в отдалечени райони.
Тези проблеми подчертават необходимостта от продължаващи усилия за подобряване на правата на човека в България чрез реформи в законодателството, повишаване на обществената осведоменост и насърчаване на по-голяма прозрачност и отговорност в управлението.
5. Образование
- Дискриминация и насилие: Ограничаване на достъпа до достоверна информация на учащите се, подмяна на исторически факти и заменянето им с невярна информация.
- Правна защита: Липсата на правна защита за нарушения и престъпления от този характер ограничава правата им.
6. Бежанци и мигранти
- Условия на задържане: Бежанците и мигрантите често се държат в лоши условия в центровете за задържане.
- Интеграция: Липсата на ефективни политики за интеграция затруднява адаптацията на бежанците и мигрантите в българското общество.
7. Насилие над жени
- Домашно насилие: Домашното насилие е сериозен проблем, като често жертвите не получават адекватна защита и подкрепа.
- Липса на законодателство: Въпреки че България има законодателство за защита от домашно насилие, неговото прилагане често е неефективно.
8. Трудови права
- Трудови условия: Нарушения на трудовите права, включително експлоатация на работници, лоши условия на труд и липса на безопасност на работното място, са често срещани.
- Нарушения в селскостопанския сектор: Работниците в селското стопанство често работят в лоши условия и получават ниски заплати.
................................................................................................................
ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ИСТОРИЯ
КРАТКА ИСТОРИЯ НА БОРБАТА ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА ПО СВЕТА
Идеята за правата на човека е стара колкото самото човечество. Можем да открием позовавания на човешкото достойнство и справедливост в религиозни и философски текстове. Златното правило (познато още като „ Златното правило на нравствеността“) гласи „Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас“ и е застъпено във всички големи световни религии.
Още през III в. пр. Хр. гръцките стоици заявяват, че отличителна черта на всички хора е способността им да разсъждават. Те вярвали, че не е нужно хората да са богати или да заемат висока позиция в обществото, за да способни на добра преценка. Всеки може да е способен на това.
По време на Просвещението през 17 век схващанията, че хората са способни да мислят самостоятелно и следователно трябва да имат възможността да изразяват своето мнение, стават още по-популярни. В далечната 1679 г. в Англия официално е приет Habeas Corpus Act, който закриля всеки човек от незаконно и произволно задържане и защитава телесната автономия ( в превод от латински habeas corpus означава „може да доведете тялото“ и е част от фразата, с която съдът е нареждал на стражата да доведе задържания). Разбирането за ценността на човешкия живот постепенно се разпространява и на останалите континенти, a Habeas Corpus и днес остава един от основните принципи на върховенството на закона в нашите общества.
Kогато говорим за универсалността на правата на човека, казваме, че те са неделими, взаимозависими и взаимосвързани. Това означава, че е трудно да се постави дадено право над друго. Например, трудно е да се каже, че правото на подслон и храна е по-важно от правото на изразяване на собствено мнение. Хората се нуждаят от двете. Правата на човека са неотменими. Това означава, че всеки ги има от раждането си и никой не може да ги отнеме.
Ако се върнем назад в историята на човечеството, ще видим, че невинаги е било така. Само преди двеста години са съществували пазарите за роби, където са се купували и продавали човешки същества. Преди сто години жените не са имали право да участват в избори и да гласуват. До края на 60-те години на миналия век телесното наказание в училище все още беше реалност в някои страни. За съжаление все още не можем да кажем, че в днешния свят няма мъчения, глад и незаконни арести.
Затова е важно да се замислим за основните исторически събития, приемането на решаващите документи, и смелостта на много хора по цялата планета, благодарение на които правата на човека са станали конкретен инструмент за защита на човешките същества от злоупотреба, несправедливост и дискриминация.
1. Magna Cartа
Магна Харта или "Великата харта" е един от първите документи, в които се споменават права на човека, например правото на собственост на всички свободни хора и правото на защита от прекалено високи данъци. През 13 век, английският крал Джон е бил подложен на натиск от своите поданици и се съгласява да подпише Магна Харта през 1215 г., като така ограничава собствената си монархическа власт.
2. Декларацията за независимост на САЩ
Декларацията за независимост е приета от Конгреса на САЩ на 4 юли 1776 г. Текстът е разработен от Томас Джеферсън. Документът специално акцентира на индивидуалните права - право на живот, свобода и стремеж към щастие
3. Декларация за правата на човека и на гражданина
Декларацията за правата на човека и гражданина (1789 г.) е приета в следствие на Великата френска революция. Според нея на всички граждани трябва да се гарантират правата на „свобода, собственост, сигурност и съпротива срещу потисничеството“. Този документ става основа и вдъхновение за разработването на няколко национални конституции.
4. Декларация за правата в САЩ (Закон за правата)
Декларацията за правата (1791 г.) се състои от поправки в конституцията на САЩ, една от най-старите национални конституции. Декларацията защитава политически права като свобода на изразяване, свобода на убежденията и свобода на събранията.
5. Женевската конвенция, 1864
Първата от общо четирите Женевски конвенции е приета през 1864 г., за да бъдат защитени ранените във войните войници и да получат медицинско лечение, независимо от страната, за която са воювали. Женевските конвенции дефинират правата на военнопленниците и защитават ранените, както и цивилните по време на война и изграждат основата на международното хуманитарно право.
6. Суфражетките
Суфражизъм е движението на жени, борили се за правото да гласуват в изборите на равно с мъжете. Суфражизмът се заражда в края на 19 в. в САЩ и Великобритания и се превръща в разпространено международно движение в началото на 20 в. Борбата за правото на глас продължава почти 100 години. След период на дискриминация, принудително лечение и гладни стачки, жените от целия свят започват да получават право на глас. Това се случва първо в Нова Зеландия през 1893 г., а по-късно и в други страни. Финландия е първата европейска държава, дала право на жените да гласуват през 1906 г.
7. Клара Цеткин и Роза Люксембург
Цеткин и Люксембург са социалдемократи, политически активисти в Германия в началото на 20 век. През 1910 г. на Международната социалистическа конференция на жените в Копенхаген те предлагат ежегодно да се отбелязва Ден на жената, за да се привлече внимание към борбата на жените за правото на глас. В началото предложението е подкрепено от социалистически и комунистически страни. През 1977 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации обявява 8 март за Международен ден на жената - деня на правата на жените по целия свят. Постигането на равенство между половете и овластяването на всички жени и момичета е една от целите за устойчиво развитие, обявени от ООН през 2016 г.
8. Синдикализъм (профсъюзно или работническо движение)
Това е символът на синдикализма, познат и като профсъюзно или работническо движение, коeто се разраства във Великобритания през 19 в. Целите му са по-добри и безопасни условия на труд и по-справедливо заплащане за работниците. Много от синдикатите се превръщат в основа на политически партии в европейските страни. Международната организация на труда (МОТ) е създадена през 1919 г., за да отстоява за достойните условия на труд и социалната справедливост по света.0.
9.Нансенов паспорт
Нансенов паспорт е името на документ за самоличност, издаден от ОН - Обществото на народите (предшественик на Организацията на обединените нации) през 1922 г. Кръстен е на Фритьоф Нансен, норвежки полярен изследовател и дипломат. Като върховен комисар за бежанците към Обществото на народите Нансен се застъпва за спасяването на живота на хиляди хора, потърсили спасение от глада и революцията в Съветска Русия, както и на повече от триста хиляди арменци, които бягат от арменския геноцид в Османската империя в периода 1915-1923 г. Нансеновият паспорт е първият документ за самоличност в света, който защитава бежанците. Конвенцията на ООН за бежанците (1951) пък е един от първите международни договори, приети от ООН след Втората световна война.
10. Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация
Така наречените „човешки зоологически градини“ са често срещани в Западна Европа и САЩ в периода 1870 - 1930 г. Хора от коренното население са събирани и водени в Европа, за да бъде показан на европейците „примитивния“ им облик и начин на живот. Аборигени, индианци, саами, хора от Филипините, от островите Фиджи и от африкански страни са „излагани на показ“ по този начин. Това днес се счита за абсолютен расизъм. Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация е приета през 1965 г., а през 2020 г. е ратифицирана от 182 държави. Днес тя е важен инструмент за справяне с речта на омразата и расистката политическа реторика.
11. Всеобщата декларация на ООН за правата на човека
На 10 декември 1948 г. е приета Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ). Това е първият международен документ, в който се посочва, че правата на човека са неотменимо право на всички хора на Земята, независимо от техния произход,
вяра, пол или цвят на кожата. Работна комисия на ООН, ръководена от Елинор Рузвелт в продължение на две години събира становища и предложения от всички континенти, за да ги включи във ВДПЧ. Правата на човека, застъпени в Декларацията са минимален стандарт, от който хората се нуждаят, за да живеят достоен живот. Приема се, че ВДПЧ е основата на международното право за правата на човека.
12.Африканска харта за правата на човека и народите (1986 г.)
Гана е първата страна в Африка, придобила независимост. Това се случва през 1957 г. Процесът на деколонизация се ускорява след Петият пан-африкански конгрес през 1945 г., на който са обявени все по-силните призиви за независимост на африканските държави. В резултат, през 1975 година 54 африкански държави стават независими от европейските си колониални владетели (Великобритания, Франция, Германия, Португалия, Белгия, Испания). Африканският съюз, създаден през 2002 г., днес е един вид Пан-африкански парламент, който се стреми към мир, сигурност и защита на правата на човека в съответствие с Африканската харта за правата на човека и народите (1986 г.) и международното право по отношение на правата на човека в Африка.
13. Европейският съд по правата на човека
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е създаден през 1959 г. с член 19 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (1950 г.). ЕСПЧ се намира в Страсбург, Франция. Там е и седалището на Съвета на Европа, чиято цел е да подкрепя правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в Европа.